Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2012 17:23 - ЦАР КАЛОЯН И ПАПА ИНОКЕНТИЙ ІІІ
Автор: miranda2011 Категория: История   
Прочетен: 7172 Коментари: 15 Гласове:
10

Последна промяна: 30.01.2012 14:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Джовани Лотарио Конти, граф Ди Сени е известен на света с името папа Инокентий ІІІ (1160- 1216). По време на неговия понтификат Римската курия бележи най-голямото си могъщество.

Учи богословие в Париж, след това църковно право в Болоня. На двадесет и една години е каноник в „Свети Петър” в Рим, десет години по-късно става кардинал. На 08.01.1198г. е избран за папа.

Дори най-сериозните му критици и опоненти признават неговата изключителна ерудиция, задълбочени юридически познания, дарба да теоретизира, дипломатически умения  и решителност.

От ранните му години е останал един трактат, преведен и на български, чието пълно заглавие е  „За презрението към света и за нищожността на людската направа” (Библ. Christiana,С.,1992)  Несъмнено, бъдещият към онзи момент папа не е имал никакви илюзии за земния живот и за съвременниците си. Познавал е  много добре не само конфликтите в източната и западната църква, но и най-опасните по за теократичната доктрина по онова време идеи: възраждането в немската и италианската историопис след ХІ в. със силен светски акцент на концепцията за „Вечния Рим”, който трябва да властва „до края на света”; дуалистичните учения на ересиарсите, теорията за „Тримата измамници” (Мойсей, Христос, Мохамед), създадена през ХІІ в. в средите на Парижкия университет и други по-слабо разпространени антицърковни учения.

Възникнала през 756г., папската държава натрупва мощ и влияние и през ХІІ в.  влиза в особено остър конфликт с Фридрих Барбароса (1152-1190), който претендира, че е единственият законен приемник на Западната и Източната Римска империя. В качеството си на император на обединена Свещена Римска империя,  той изключва йерархическото върховенство на папата в духовните дела и признава на византийския василевс само титлата „гръцки крал”. Барбароса  отхвърля църковната инвеститура като единствено валидна и настоява да въвежда в сан висшите духовници (епископи и абати) и да се намесва в  избора на папа.  Продължителните борби за инвеститура (от къснолат. investitura -  тържествено обличане във власт)  по време на понтификата на Инокентий ІІІ завършват с победа на Папския престол.

Старата теория за двата меча  или за двата центъра на земната власт има следните основни варианти: за равнопоставеност на императорите на Източната и на Западната Римска империя (при Константин Велики) или за синхронни санкции на върховните светски и духовни глави при въвеждането в санове. Самата теория за двата меча в управлението на света църковните доктринери извеждат от евангелие на Лука (26:38). Когато Христос седнал на трапезата с дванадесетте апостоли, учениците му казали: „Господи, ето тука има два меча”, а Христос отговорил: ”Достатъчни са”.

Римските папи я трансформират в теория за двете глави. В новото учение се защитава тезата за превъзходство на върховния римски първосвещеник като владетел на света над светския сюзерен. Папа Инокентий ІІІ, който окончателно завършва тази теократическа доктрина,  образно резюмира превеса на духовната власт над светската: ”Властта на папата е като Слънцето, на императора – като Луната. Както Луната получава своя блясък от Слънцето, тъй и императорите получават своята власт от папите.” (цитат по Й. Николов, Възходящо средновековие, С., 2000,  с.357).

С точна ориентация  в съвременните му борби за надмощие, главата на Римо-католическата църква успешно се  възползва от противоречивите интереси и амбиции на светските владетели. След като утвърждава влиянието си в Германия,  той успява да отнеме автономията на град Рим, да наложи волята си над целия Апенинския полуостров, в Дания, Полша и други страни. Кралете на Франция, Англия, Португалия и Арагон признават върховната му власт

 

 

Въпреки спънките, които среща, папа Инокентий ІІІ прави мащабни административни реформи в католическата църква и провежда с твърда ръка чистката сред висшите духовници. После се заема с мобилизиране на миряните  в защита на единството на вярата. Отхвърля категорично молбата на Доминик де Гусман -  Свети Доминик (1170-1221) да християнизира езичниците в европейския изток, но високо оценява  неговите проповеднически качества и задълбочени познания за катарската ерес и му се доверява. В специализираните изследвания, почти без изключение, се приема, че фактическото начало на инквизицията като специална съдебна институция  за смазване на еретическите движения е поставено по време на неговия понтификат.  Тогава се организират и три кръстоносни похода: Четвърти кръстоносен поход (1202-1204), Албигойски (1209-1215) по името на р. Алби, наречен от някои специалисти Албигойски войни, приключили след прекъсвания окончателно през 1229г.) и Детския кръстоносен поход (1211- 1212).

 

 

Инокентий ІІІ продължава политиката на предшествениците си след схизмата от 1054г. да използва униите с Рим като основно средство за подчиняване на Източната църква. Финансовата подкрепа на Византия за т.нар. Ломбардска лига през 1167 (съюз на Папския престол, република Венеция и кралство Сицилия срещу император Фридрих Барбароса) и тежките затрудниния от различен характер, пред които са изправени ромейските императори, ги принуждават да търсят религиозен съюз с Рим. При Мануил Комнин (1159-1181) сключената уния има незначителен ефект, но води до конфликт между императора и константинополския патриарх.

 

Добре информиран за събитията в Източна Европа, папа Инокентий ІІІ изпраща писмо с дата 14.12.1199г. до цар Калоян (1196/1197 -2007), което архипрезвитерът на Бриндизи Доминик донася успешно в Търново. В каква степен е бил осведомен римският първосвещеник за проблемите на властта в България -  липса на международно признание на държавния глава и на църквата, може само да се хипотезира. Във всички случаи, установяването на контакт е важно за него. Ласкаейки цар Калоян в писмото си, папата завоалирано заявява стратегическата си цел: „А ние като чухме, че твоите предци са произлези от благороден род на град Рим и че ти си получил благородна кръв и чувство за искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право.” (Латински извори за българската история (ЛИБИ), С., 1965, т.3, с.308).

 

 

Сведенията за цар Калоян са несравнимо по-оскъдни. Роден е в днешна Северна или Източна България. (Преглед у В. Игнатов „Цар Калоян”, С., 2007, с.11-14). Най-вероятно произхожда от средите на потомствената аристокрация с вековно присъствие по тези земи или е в родствени връзки с династия от Първото българско царство.(респ., П.Павлов, Българското средновековие, ВТ, 2008, с.119; П. Петров Възстановяване на българската държава 1185-1197, С., 1985, с. 73-74).

Личното му име е Иван (Йоан), в деминутив Иваница (Йоаница, Йоаниций), както го нарича в първото си писмо от 1199г. до него и папа Инокентий ІІІ. С името Иваница е познат и по време на заложничеството си в Константинопол (1187-1189). Ако се вярва на хронистите, години наред след бягството му от плен, жителите на ромейската столица сочели „дома на Иваница”. Номинационната форма Калоян (от гр. „калос” – хубав, добър и антропонима Иван/ Йоан) сигурно е прогласена след обявяването му за владетел. (В. Игнатов, цит. съч., с. 92-93). Подобен  подход на именуване на владетеля е използван и при цар Петър ІV (1185-1197), с рожденно име Теодор), който приема името Калопетър. В онзи период формата „калос” се е употребявала като прозвище за характерни индивидуални качества.

През средновековието физическата красота на българския владетел не се възприема единствено като отличителен белег, а и като задължителен елемент в съвкупността от качествата му. Тези представи са залегнали в народната култура и в апокрифната книжнина, особено  от ХІ – ХІІІ в. В Български апокрифен летопис (втората половина на ХІ в.) към качествата на цар Петър Делян (1040-1041) е добавено изрично и „много красив”. Доколкото всички владетели от т.нар. династия на Асеневци  са се славили с представителната външност, най-правдоподобното смислово значение на номинанта е  такова, а буквалният му прочит -   „хубавия Иван/ Йоан”.

 

 

Цар Калоян  участва активно в борбата за възстановяване на българския суверенитет и военните сблъсъци с Византия и Унгария. През 1195-1196 е главнокомандващ на българската войска. Какво е конкретното му участие в управлението на държавата приживе на двамата му братя, може само да се предполага. Явно е познавал в дълбочина противоречията в българската светска върхушка, защото след като сяда на трона, съумява бързо да умиротвори вътрешно държавата. Учудващо малкото му изследователи в българската историография разглеждат самото му утвърждаване на престола като победа.

Калоян започва царстването си с преговори -  характерен подход за цялото му управление. Преговаря с  отцепника-убиец Иванко, с други знатни български сепаратисти, с папа Инокентий ІІІ, с латинците… Византийският историк и висш сановник Никита Хониат (?- 1215/1217) свидетелства, че в началото на 1205г. цар Калоян се среща с представители на ромейската аристокрация в Тракия и Македония, които му заявили, че : „ще го обявят за император и че всички ще му се подчиняват и че ще убият всички франки. И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като свои подчинени.” (ГИБИ, 11, с.73). Има данни, че  се е срещал и с император Алексий ІІІ Комнин (1153-1211) в Пловдив.(П.Ангелов, ”Средновековната българска дипломация”, С., 2011,с.104).  

Българският цар укрепва добрите отношения със Сърбия и помага на Стефан Първовенчани (велик жупан 1196-1217, сръбски крал 1217-1227) да си върне престола.  Преди да атакува и превземе крепостта Варна (24.03.1201) предлага на западните наемници, които я отбраняват -  „най-страшните в ромейската войска”, да сложат оръжие. Дипломатическият му двубой с папа Инокентий ІІІ, с рядко за науката единодушие, се приема за напълно равностоен.

Преценката на цар Калоян за състоянието и възможностите на главните политически сили в Европа е трезва. Той е държавник-реалист, който неотклонно преследва и постига основната си цел – присъединяване по дипломатически или военен път на всички отнети български територии на Балканския полустров и международно признание на държавата и на българската църква.  Друга негова цел е изтласкване на завоевателите латинци от Балканите.

Без конкретен отговор е въпросът какво образование е имал цар Калоян и къде го е получил, но че се опира на сериозни познания за средновековните политически и религиозни концепции и има солидна историческа информираност, включително за българското минало,  се потвърждава от умението, с което използва аргументи от различно естество, в продължителната  дипломатическа кореспонденция между него и  главата на Римо-католическата църква.

 

 

Българският цар задържа в Търново папския пратеник близо две години и през 1202г. изпраща отговора си на понтифекса: „ На първо място ние като любим син искаме от нашата майка Римската църква корона и достойнство според както са имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори Самуил и други, които са ги предхождали по царуване.” (ЛИБИ, 3, с.310).

В съзвучие с изразената в царското писмо куртоазна радост от присъствието на архипрезвитер Доминик в Търново, писмо до папата изпраща и архиепископ Василий: „ Като научихме това от нашия император, който прати да ни извикат, ние вдигнахме ръце към небето заедно с целия народ и казахме така: ”Господ не ни е забравил, което ние не вярвахме.” (ЛИБИ, 3,с.314).

 

 

В отговора си папа Инокентий ІІІ, сам лансирал още в първото писмо до Калоян идеята за наследяване на престола от старите български царе, не пропуска да спомене за цар Борис Михаил (852-889), който се отметнал от Рим  „заради гръцките дарове”, но потвърждава доверието си в Калоян: „Ти обаче смирено поиска от римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци. Ние, прочее, да се уверим по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената земя са били короновани много царе.” (ЛИБИ, 3, с.312).

Освен ловък и опитен дипломат, Инокентий ІІІ има и теоретичен принос към дипломацията. Редица изследователи го сочат като автор на концепцията за суверенитета на посланиците, разработена в  декрета му  “Per venerabilem”, в който обосновава прилагането на основните принципи на държавния суверенитет. 

Нито той,  нито българският цар са имали наивни представи за методите на средновековната дипломация, доведени до съвършенство във Византия -  убийства, шпионаж, подкуп, предателство, вероломство, лицемерие и практикуваните от венецианците поръчкови убийства. Давали са си ясна сметка, че пратениците им могат да бъдат заловени и кореспонденцията им да попадне в чужди ръце.

В действителност, това се случва през 1203г., когато византийците задържат в Драч пратеника на цар Калоян до папата архиепископ Василий, за да осуетят преговорите. В пътуването си до Рим главата на българската църква явно е имал солидна охрана, защото в  едно от писмата си до него папата обещава да се погрижи за безопасността му по пътя и го съветва да изостави „множеството прислуга и конната свита”. (ЛИБИ, 3,с.322). Все пак, презвитер  Константин и коместабъл Сергий успяват да се освободят и занасят писмото в Рим. В конкретния случай Инокентий ІІІ настоява за пряк контакт с архиепископ Василий, който има най-високия религиозен ранг в България и е от най-приближените хора на Калоян.

 

 

Изключително сполучлив и резултатен е дипломатическият ход на цар Калоян папата да стане арбитър в спора му с унгарския крал Имре ІІ  (Емерих, 1196- 2004), който предявява териториални претенции и обявява българския владетел за „схизматик”, както са наричани всички християни на изток след 1054г. Имре ІІ твърди, че част от българските земи са дадени като зестра на сестра му (съпруга на Мануил Комнин) от баща им Бела ІІІ (1172-1196) и Калоян ги владее на незаконно основание. В защита на тезата си пред Инокентий ІІІ българският цар прилага и много силен морален аргумент -  намеса с цел да бъдат „спрени убийствата между християни.” Доколкото мечтата на папа Инокентий ІІІ е да наложи мир и да застане начело на една световна християнска република, очевидно той е приел сериозно и този аргумент.

Папата застава на позицията на цар Калоян и пише на унгарския монарх : „двамата братя Петър и Йоаниций, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земите на своите бащи, така че в един ден спечелиха чудна победа над големи владетели и безбройни народи”. (ЛИБИ, 3, с.353). Авторитетен и признат средновековековен юрист като него в никакъв случай не би използвал небрежно израза „възвръщане по бащино право” (de jure recuperavere paterno).

 

 

Каквото и политическо лицемерие да се приписва на римския понтифекс от някои изследователи , той нерядко прилага крайни мерки като отлъчване от църквата. Това постига през 1202г. бившите папски съюзници – Венецианците,  заради безобразията им при превземането на крепостта Зара (дн. гр. Задар, Хърватия). С остро порицание и заплаха за отлъчване е заплашени и Имре ІІ поради неотстъпчивата си позиция спрямо цар Калоян и задържането на папския пратеник кардинал Лъв (Лео Бранкалеоне), който носи царска корона за българския владетел.

Макар да благославя водачите на Четвъртия кръстоносен поход като „апостоли на истинската вяра”, след безчинствата им в Константинопол,   папа Инокентий ІІІ  в писмо до един от тях -  Бонифас дьо Монфера (ок. 1150-1207), главен вдъхновител, заедно с Бодуен І, на изстъпленията, ги осъжда гневно. Обвинява ги както за отклоняването им от идеята да освободят Божи гроб, така и за предпочитанието им към „земните богатства пред небесните блага” и ги сочи като преки виновници за провала на униатската му политика: „... вие не пощадихте никого, нито религиозен сан, нито възраст, нито пол. Не ви беше достатъчно да изчерпите до дъно богатствата на императора и да оберете малките и големите знатни, но протегнахте ръце и към имуществата на църквите, и което е още по-лошо, към техните светини, като взехте от олтарите сребърните подноси, като разкъсахте ризниците, като си присвоихте икони, кръстове и реликви. Заради това Византийската църква се отказа да се възвърне към подчинение на апостолическия престол, като видя от страна на латинците само фанатизъм и дяволски дела, затова византийците имат право да се отнасят към латинците с отвращение, като към кучета.” (цит. по Й. Николов, Възходящо средновековие, С., 2000, с. 330-331).

В действителност, Инокентий ІІІ едва ли е имал някакви илюзии за водачите на похода, защото в едно писмо до него от 1204г. Бодуен І заявява: „Ние и занапред ще продължаваме да бъдем убедени, че всичко, което направим с византийците -  това е дело Божие, а всичко което византийците поради своето коварство ще предприемат срещу нас, е нужно да се смята за дело на дявола.” (цит. по Й.Николов, Ранно средновековие, С.,2002,с. 775).

Въпреки гнева и страховете от провал на собствената му политика, папата отклонява поканата да посети Константинопол и с откровен дипломатически фалш поздравява първия латински император на Константинопол Бодуен І (1204-1205), известен повече с името Балдуин Фландърски: „Радваме се в Бога и в могъществото на неговата добродетел, защото Той, който се противи на горделивите и на смирените дава благодат, те удостои с постигането на такова велико и чудно дело за възхвала и слава на Божието име, за чест и успех на апостолическия престол, за полза и въздигане на християнството.” (цит. по Й.Николов, Възходящо сресновековие,с.331).

 

 

Инокентий ІІІ е информиран  за двете специални пратеничества на българския цар през първата половина на 1204г. до баронския съвет на кръстоносците с предложения за мир, отхвърлени надменно. Известен му е отказът на цар Калоян да признае за свой сеньор интронизирания в Константинопол на 01.08.2003г. Алексий ІV Ангел -  протеже на латинците. Въпрос на подценяване на папа Инокентий ІІІ е да се смята, че  възраженията на българския владетел за незаконно възцаряване на Бодуен І са го изненадали. Калоян ги обвинява, че са „завладели Константинопол, който ни най-малко не им принадлежи” и подчертава, че той самият е „получил законно царска корона от върховния първосвещеник. А този, който се наричал константинополски василевс, без основание си е присвоил самоволно императорската корона.” В тази обосновка за  нелегитимност на властта на латинския император Бодуен І изследователите ясно разпознават, без Калоян да се позовава изрично на предшественика си цар Симеон,  същия дипломатически похват. (П.Ангелов, цит. съч., с.179).

 

В писмо до папата от ноември 1204г. цар Калоян заявява: „Също за латините, които навлязоха в Константинопол, пиша на Ваша Светост да им пишете да стоят далече от моето царство и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не зачитат. В случай, че те наченат нещо против моето царство и не го зачетат и убият от онези [хора, които са му подвластни], нека Ваша Светост да не подозира моето царство.” (ЛИБИ, 3, с.360).

 

 

С  дипломатическа находчивост цар Калоян се възползва от действителните пречки и трудности при пратеничествата между него и папа Инокентий ІІІ и в неотклонната си цел българската църква да бъде независима, му пише : ”Понеже ще е тежко  поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на църквата в Търново да може да избира и посвещава патриарх, за да не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение и твоето посвещение -  непълно, и да не падне грях.” (ЛИБИ, 3, с. 339).

Това искане за собствена църковна инвеститура сигурно е било разчетено много точно от дипломат и теоретик от мащаба на папа Инокентий ІІІ. Навярно е прозирал съвсем ясно намерението на българския цар да извоюва самостоятелност и високо положение на Търновската църква, долавящо се и в открито изразеното му отношението към архиепископ Василий като глава „на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква  на Търново и  велик човек на моето царство.”

В подписите на писмата на Калоян до него с титлата „император” няма как да не е разпознавал светските тежнения на българския монарх към доктрината за „Вечния Рим”. Последното, четвърто царство след Асиро-Вавилонското, Мидо-Персийското и Македонското според хронологизацията на световната история от св. Йероним, която е в основата на средновековния светоглед. Би било обида за интелекта на Инокентий ІІІ да се допуска, че той не е познавал най-дълбоките корени на тази доктрина за редуващи се библейски царства, създадена още през ІІ в. в Иран (Персия) и лансирана от св. Йероним през V в.

 

 

В хода на преговорите между папа Инокентий ІІІ и цар Калоян се разменят и подаръци -   важен компонент от средновековната дипломатическа практика. При първото си пътуване до Рим в писмото, което носел архиепископ Василий  от цар Калоян на папата, са изброени следните дарове : „копринени платове, восък и сребро, коне и мулета”. (ЛИБИ, 3, с.319). Тези подаръци били отнети при принудителното задържане на българската делегация в Драч. За да не наруши дипломатическия етикет, още същата година цар Калоян изпраща нови по браничевския епископ Власий : „три двойни екзамити [вид скъпи копринени дрехи] и златна купа, и четири либри перпери, и три сребърни чашки и сребърен обков за книга” (ЛИБИ, 3, с. 340). През 1205г. цар Калоян отново почита папата и му изпраща „в знак на малък спомен два екзамита, двойни еписимии [тъкани със злато и пурпур ] -  единия червен и другия бял и един камей [camelum unum].” (ЛИБИ, 3, с.288). Последният от изброените подаръци – „камей” има различни тълкувания. Някои приемат за по-правилен превода на Васил Златарски -  „камила”, други предпочитат превода на Иван Дуйчев –  вид скъпоценен камък.

За сключването на унията папа Инокентий ІІІ изпраща на българския патриарх Василий : „планета, далматика и туника от бял азамит, украсени подходящо със златошевици, и голям пръстен с пет топаза, с който лично си служеше, митра, украсена със златошевица, камисум, амиктус, стола, мануале, пояс, калиги, сандали, хиротека и други украшения, които подхождат на патриарх.” (ЛИБИ, 3, с. 378).

В папско писмо до цар Калоян от февруари 1204г. се споменават даровете, които носи кардинал Лъв -  „знаците на царското достойнство”  и едно знаме, на което били изобразени кръст и двоен ключ. Папа Инокентий ІІІ обяснява символиката им: кръстът е „всепобеждаващия знак, с който Христос царува и повелява и е завладял небесните простори”, а двойният ключ: „единият -  за разграничение, другият -  за власт, та когато разграничаваш доброто от злото, светлината от тъмнината, а така също светото от безбожното да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите.” (ЛИБИ, 3, с. 345).

В средновековната символика ключът и знамето са недвусмислен израз на признание и надеждност в отношенията. Като символи те имат интересна традиция в католическата църква. Още през ІХ в. папа Лъв ІІІ, търсейки закрила от Карл Велики, освен протокола за избора си за папа, му изпраща ключа от гроба на св. Петър и знамето на град Рим.

Заинтригуваща е и знаковостта на два други предмета –  подарения на архиепископ Василий пръстен и скиптърът, поставен в ръката на цар Калоян от кардинал Лъв. Те са ключови елементи от църковната инвеститура:  пръстенът символизира светската власт, а скиптърът -  духовната.

 

 

На 7 ноември 1204г. легатът на папа Инокентий ІІІ кардинал Лъв помазва с миро, благославя и посвещава за примас   (архиепископ) Василий, който става официално признат глава на Българската църква.

На 8 ноември 1204г. кардинал Лъв коронясва и благославя Калоян, като поставя на главата му царска корона, а в ръцете -  скиптър. Титлата, която папата му дава е крал (rex).

Златопечатникът на цар Калоян с тържествена клетва за преминаване под върховенството на Римската църква е един от малкото достигнали до наши дни исторически извори с негови автентични слова:

„В името на Отца и Сина, и Светия дух, амин. Тъй като бе угодно на Господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията на книгите на нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите са наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона и патриаршеско благословение от пресветата Божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолически престол, от княза на апостолите Петър и от пресветия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий Трети. И от който господин папа и да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите и епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите  царе на цяла България и Влахия, онези някогашни наши предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър, сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван и възлюбен син на светия и апостолически римски престол, от княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници придобие за в бъдеще моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и несъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми ще го даде в ръцета на предпочетения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от Бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми.” (ЛИБИ, 3, с.334-335).

 

 

Руският религиозен историк проф. Евгений  Голубинский (1834-1912) е автор на много сполучливо описание, станало нещо като класически цитат за дипломатическия двубой между папа Инокентий ІІІ и цар Калоян:  „… папата, като давал съвсем не това, което се искало от него, престорил се, че като че ли дава тъкмо това, което било поискано от него, и Калоян, като получил съвсем не това, което искал, престорил се като да е получил тъкмо онова, което искал: друг пример от подобен род qui pro quo не ни е известен.” (цитатът е  по П.Ангелов, пос. съч., с.203-204).

 

 

На 14 април 1205г. при Одрин цар Калоян нанася съкрушителен удар на Латинската империя  и пленява императора й Бодуен І.  През юни 1205г. папа Инокентий ІІІ му пише : „Ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности.” (ЛИБИ, 3, с. 364).

В „Деяния на папа Инокентий ІІІ” неизвестен автор предава думи на цар Калоян: „Под едно знаме, което получил от блажения Петър, украсено с неговите ключове, той се сражавал уверено срещу тези, които носели на раменете си лъжливи кръстове. И тъй, предизвикан от латинците, той бил принуден да се защитава срещу тях; неочаквана победа му дал Бог, който се противопоставя на надменните, а благославя смирените.” (ЛИБИ, 3, с.378).

Дали изреченото от цар Калоян е предадено дословно, може само да се хипотезира. В думите му  недвусмислено се долавят есхатологическият патос на пътуването в отвъдното и провиденциализмът, характерни за средновековния светоглед.




Гласувай:
10
0



1. get - - Благодаря, за интересното четиво ?!
29.01.2012 02:02
- Без да е израз ... не приемайте за дребнавост ?! В цитата, за изпратените дарове на папата "camelum unum" ... по-скоро може да се приеме или за "чаша" или "камила" тъй като при изписването на думата за "камея"(украшение), буквата "l" се изпуска, тоест думата би следвало да е от вида "cameum" ?! ... според скромните ми познания ?!

- Ето ви образец на камея(ювелирно украшение): http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/29/Cameo_Augustus_Cdm_Paris_Chab190.jpg
цитирай
2. miranda2011 - get, благодаря
29.01.2012 12:20
и за интернет адреса!
Прехвърляла съм латинските етимологии и намирам бележката ви за много уместна. Нямам солидни лингвистични познания по латински, но клоня силно към вашето тълкуване. Ще го кажа малко шеговито : личното ми мнение е, че по-скоро става дума за някаква специална ритуална чаша.
В музея на Св.Йоан Латерански видях ритуална чаша от ХІІІв., която според един от музейните специалисти там, се е наричала така. Добавям, че имаше обков с флорални мотиви, в които без особено насилване на въображението, може да се разпознае подобно на камелията цвете. Това, разбира се, не е никакво доказателство!
Поздрави и най-добри пожелания!
цитирай
3. dimenzed - Калоян - един от нашите велики бъ...
29.01.2012 16:53
Калоян - един от нашите велики български царе, който единствен успява с хитрост да унищожи иначе "непобедимите" кръстоносци! Именно заради унията, която сключва с Рим и Папа Инокентий III, той е единственият ни владетел получил титлата "Крал"! А Цар Симеон Велики е единствения владетел с титлата "император на българи и ромеи (римляни)" призната от византийския наместник!
цитирай
4. miranda2011 - dimenzed, благодаря за коментара и
29.01.2012 19:05
съм напълно съгласна с вас, че цар Калоян е от най-забележителните български средновековени владетели.
Разбира се, че ранговете на владетелите през Средновековието са от много голямо значение.
Колкото до прогонването на кръстоносците от Балканския п-ов, то има и други аспекти, които са извън конкретната тема. Все пак, един от тях е много важен за населението на полуострова, не само за българите - опитите на морските търговски републики, главно Венеция и Дубровник, да превърнат Балканите в своя колония.
Един такъв договор на Византия и България с клауза за прехвърляне на права на свободна търговия, изглежда е в основата на конфликта между тримата братя Петър, Асен и Калоян. Ромейската империя ( така е назована във всички документи от онова време) прехвърля правата си на Дубровник. Несъмнено, Калоян е опитал да промени положението.
Поздрави!
цитирай
5. anonymousbulgaricus - Няколко дребни фактологически ...
30.01.2012 11:16
Няколко дребни фактологически уточнения:
Иванко не е племеник на Калоян, братовчет му е при това доста по-голям от него, най-малкото е на възрастта на Асен или малко по-голям от него.
Калоян не е преговарял с Алексий Слав, защото по това време племеника му е негов храненик и той го издига до позициите, които ще заеме и претендира след смъртта му. Калоян преговаря с тогавашните владетели на Тракия, Родопите и Долната Земя - Иванко и брат му Димитър, Йоан Спиридонаки, Добромир Хриз и Мануил Камица - трима от тях са му сродници, за Йоан Спиридонаки не се знае в какви връзки е с Търново по време на Петър и Асен, а за простостратора Мануил Камица всичко е пределно ясно.

Името му е Йоан, русизираното "Иван" идва късно и се налага късно като начин на изговаряне, правилното изричане и изписване на тези исторически имена си е Йоан Рилски, Йоан Асен, Йоан Александър и т.н.

Не зная дали са достигнали до теб публикуваните нови писма от кореспонденцията между Инокентий и Калоян. В тях ясно се вижда, че в крайна сметка Инокентий потвърждава императорския титул на Калоян, така че твърдението, че Калоян си е присвоил нещо, което не му е дадено, а папата си е замълчал е валидно само към акта на случване на събитието, защото в последствие папата нарича неговия Йоанициус - император. Всъшност, като се погледне общоисторическия контекст Калоян е бил един вид любимец и най-важен проект на папата, за съжаление нелепата му и безвременна смърт слагат край на едни много важни цивилизационни процеси, които Асеневци по силата на историческия избор вкарват България и в контекста на историческото време може само да съжаляваме, че племеника му и приел неговото име Йоан Асен от силата на собственото си величие връща всичко в изходната точка.

А инак.. Има двама владетели в българската история, които управляват 10 години в началото на 9 и 13 век и само за 10 години програмират българската история за поне два века след себе си - Крум и Калоян са това и нямат друг аналог в историята ни!
цитирай
6. get - - Като още едно допълнение ?!
30.01.2012 11:24
- Нашата историография, според мен страда от някакъв своеобразен провинциализъм и балканоцентризъм ... при осветляването на много съществени за Европа процеси, които дават отражение и при външната, и вътрешна политика на цар Калоян ??
- Това е най-вече разгърналата се борба между църковната и светска власт ... тоест така наречената борба м/у гвелфи и гибелини !!
- Това от своя страна довежда, до залеза на старият монархически ред и налагане на нови (предобраза) на капиталистически социални и икономически отношения.
- В цялата тази борба се намесват и морските хищници-държави, републики Генуа, Венеция и Пиза, които пък от своя страна, слагат край на утвърдената с папска благословия хегемония на нормандските държави в средиземноморието ?!
- Да не пропускаме и схизмата м/у източна и западни църкви ?
- Има и ред други интересни неща ... но дали няма да досадя ?? :))

- С уважение !
цитирай
7. miranda2011 - anonymusbulgaricus, благодаря за коментара
30.01.2012 13:23
Да, Иванко не е сестрин син на Калоян и грешката съм я допуснала механично при редактиране на текста. Ще я поправя, благодаря.
За прехода от "й" към "и" ( името на царя - Йоан/Иван) някои лингвисти твърдят обратното, тоест че е от българския към руския, а не е русифициране и смятат Йоан за гърцизирана форма на Иван. Както западна старобългаристиката...
Алексий Слав, най вероятно е син на цар Петър ІV, което не се приема съвсем единодушно. Не това беше целта на този текст. С всички, които сте изброили, Калоян действително преговаря. Друг е въпросът, че има доста силна византийска намеса, уговореното не се изпълнява по-късно и не е съвсем в пряка връзка в отношенията му с папата. Връзка има, разбира се. Калоян опитва да ги обедини, използвайки дори етническото съзнание като аргумент. За Иванко следите се губят, но за Добромир Хриз и др. - не. Доколкото става дума за сепаратистки тенденции, не съм се занимавал конкретно с тях, защото поставих акцента другаде.
Ватиканските историци още не са потвърдили автентичността на писмата на Инокентий ІІІ, поне това ми е известно до момента или, ако са го направили, не е стигнало до мене. Иначе по темата съм прочела поне пет съобщения. Не го написах съзнателно, защото знаете какви реакции будят някои неща.
Встрани от чудесния ви коментар е, но миналата година в Италия се запознах с един специалист по манускрипти с огромен опит и бях буквално потресена, когато ми каза, че Калоян е признат от папата император. Просто не очаквах да го чуя. И още доста интересни неща за една църква в Рим от ХІІІв.
Няма съмнение, че Калоян е бил любимец на папата, но сам разбирате, че такива твърдения е по-добре да не се изнасят директно в текстовете. Самият Инокентий ІІІ е бил достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че станалото през 1204г. е по-страшно от схизмата близо 1000 г. по-рано. Само намекнах за мечтата му.
Поздрави!
цитирай
8. miranda2011 - get, не може и дума да става за досаждане
30.01.2012 13:37
Има балкански синдром в подхода, съгласна съм.
Не става дума за величаене на българското минало, а за излизане от една наложена още от Просвещението схема. Оказва се, че е трудно не само за българската историография. И романтиците с голямото им писмовно наследство и пиетета си към Византия, която те неправилно гърцизират, също доста са допринесли тази схема да се утвърди и т.н.
Поздрави!
цитирай
9. anonymousbulgaricus - Доколкото знам са си съвсем потв...
30.01.2012 15:54
Доколкото знам са си съвсем потвърдени и всъшност те са им източника - Ватиканските архиви, а думите на специалиста по манускрипти точно доказват това.
Темата за Калоян е проблематизирана от православната реакция след скъсването на унията и затова дори днес имаме тълкувания като "Той формално приел унията, но всъшност си останал православен", "той се надлъгвал с папата и папата щот е едва ли не е глупав му се вързал" и т.н. Все пак ми е интересно кога и къде в друг престолен град е изграждана църква св. Петър и Павел, защо примас Василий и епископите приели унията си остават униати до смъртта си, какъв е характера на униата - декларативен при спазване на православен обичай и подчинение от папата или фактически - със смяна на регалии и обичай.

Все си мисля, че това е най-голямата несправедливост, която победилото православие ни налага като компромис при възприемането на личността на Калоян. От една страна е владетел, който не може да бъде избегнат и всъшност неговото име Йоан става царско име, както преди това Петър е такова - т.е. респекта на българите към него и брат му е безкраен, от друга страна ама той все пак е католик..... кофти. Затова и на някои места в иконографията на св. Димитър, образа на убития тиран - Максимин или Галерий е заменен с Калоян - особено за гръцките православни явно им е било голям кеф тази история.

За Алексий Слав - интересно предположение, за съжаление неподкрепено с факти. Ако беше син на Петър, той вероятно щеше да е първи по възраст наследник по мъжка линия в рода и би следвало да има по-категорична претенция за престола и да няма съпротива за заемането му. Историята с Петър и неговите наследници (не би бил коронован за цар, ако нямаше такива, той е в зряла възраст) е друга енигма. По-скоро по негова линия, според мен има връзка с Ивайло, но и това е трудно доказуемо.

Инокентий всъшност успява да обедини Европа под лоното на Рим, но за твърде кратко, за негово и наше съжаление в известен смисъл.
цитирай
10. miranda2011 - anonymusbulgaricus, много благодаря за класните коментари!
30.01.2012 20:00
Около писмата на папа Инокентий ІІІ се водят някакви безплодни дискусии под предлог за несигурен палеографска анализ и т.н.
Преди доста време в интернет четох статия за унията и неформалността й, която е превод от неназовано френско списание. Все едно, статията не съдържа нищо невярно и може би все още може да се намери. Не става въпрос за някакви измислици, а конкретни примери, включително при изобразяването на свети фигури, специфичното положение на пръстите при благослов и т.н. Още Ив.Снегаров е обърнал внимание на датирането по латински образец на Синодик на Борил. Всъщност свиканият събор е срещу манихеите, не срещу богомилите, но, оправданието е, че така било "добило гражданственост"... На запад също е срещу манихеите, не срещу катарите.
Култът на Асеневци (използвам условно династическото наименование) към воина - светец св. Димитър и същевременно обезобразяването на Калоян в този контекст е едно от най-отвратителните неща, които са правени. Както и предоверяването на едно сведение на Георги Акрополит (1217-1282), че Калоян се самоназовавал Ромеоубиец. Само че същият този велик логотет и историк на свикания от император Михаил VІІ Палеолог църковен събор в Лион се заклева във вярност на Римската църква и иска от името на императора Българската и Сръбската църква като неканонични да преминат в диоцеза на Охридската архиепископия... Е, това вече е политика. Да не говорим, че са игнорирани данните за отношението на населението и съвместната борба на българи и гърци. Има едно показателно изказване за отношението към Римо-католическата църква, което се приписва на главнокомандващия византийската флота през 1453г. Лука Нотарис : "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара".
В сключената от цар Калоян уния с Рим много съществен е пасажът към края на текста - за земите на езичниците, които ще бъдат присъединени и християнизацията им. Именно тези езичници е искал да покръства св. Доминик. Продължава...
цитирай
11. miranda2011 - Продължение
30.01.2012 20:25
Папа Инокентий ІІІ е от най-крупните средновековни личности и подценяването на идеите му за мир и обединение е въпрос на самоунижение на пишещия подобни текстове.
Но и интелектуалният елит на Константинополската църква не е бил единен. Има една интересна студия на проф. Г. Каприев в сборника NOMINA ESSENTIANT RES "Какви са им латините? Византийските интелектуалци и Западът след 1204г."( издаден миналата година в чест на 60-годишнината на проф. Цочо Бояджиев). Тя е за начините за "справяне" със Запада...
Много е интересна хипотезата за родствена връзка с Ивайло, който няма какво друго да е бил, освен болярин. Разбира се, че не може да се твърди, че Алексий Слав непременно е син на цар Петър.
Не е известна и съдбата на престонаследника Василий (по-вероятно негово име, околкото Витлеем). Едно от двете момчета, които цар Калоян изпраща в Рим да се изучат на латински. Има и едно сведение, че папата ще го короняса като крал на Влахия. То косвено потвърждава, че титлата на Калоян следва да е по-висока.
Няма да се отплесвам повече.
Поздрави!

цитирай
12. letopisec - Чудесна статия
30.01.2012 20:49
макар и нескромно да споделя, тази статия ми припомни редакторското ми застъпничество пред ръководството на Военно издателство да издадем книгата на В. Игнатов „Цар Калоян”, С., 2007...Още веднъж поздравления за статията.
цитирай
13. miranda2011 - letopisec, благодаря за коментара
30.01.2012 22:25
Известно ми е, че вие сте редактор на монографията на В. Игнатов. Чест ви прави, че сте се застъпили!
Поздрави!
цитирай
14. atil - Хубава статия, но можеше да се каже ...
02.02.2012 15:46
Хубава статия,но можеше да се каже две думи за куманите пратени от Кан Челбир.Без тяхна помощ политиката на цар Иван Първи - Асен щеше да претърпи неуспех. На практика кръстоносците ги разбива улугбек Кабан(наричан от някои Коца а от други Манас(тър).Същата тактика прилага по-късно на Кавказ срещу грузинския принц когото също пленява подобно на Балдуин.Ако царя трябваше да разчита на двуличните богомили и на платените дружини на продажните боляри, доникъде нямаше да я докара...Затова след като го убиват по нареждане от гръцкото духовенство,те набеждават за това именно Кабана..,а той със сина на Калоян напуснал страната...По времето на Борил имало голяма емиграция на изток ,във Волжка България и Киев,Новгород(Галидж).
Това за рода на Калоян не е ласкателство,проследете хората с думата "Тулий" в името си и ще се сетите за роднините му.Това само като допълнение, да не се почувстват пренебрегнати духовете на редица заслужили и велики хора, дали много на България.
Иначе разказа е правдив,такава е била генералната линия на политиката му,затова е наречен - Ромеоктон, по отношение на ромейска Византия(говореща на гръцки, но ние сме ги наричали румци не само заради Рим,но и заради областта - Рум в западна Мала Азия).
Привлякохте ми вниманието,ще се радвам пак да прочета нещо от вас.
цитирай
15. miranda2011 - atil, благодаря за коментара
03.02.2012 00:33
Истината е, че "компресирах" текста, защото прегледът за произхода на цар Калоян в конкретния случай смятам за по-второстепенен въпрос от мащаба му като владетел и равностойното му партньорство с папата, което протича в изключително трудни условия като обществен (най-общо казано) и икономическии контекст, тоест в разгара на едни от най-смутните европейски времена и в един от остро критичните моменти за възвърналата си суверенитета българска държава.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miranda2011
Категория: История
Прочетен: 47197
Постинги: 17
Коментари: 96
Гласове: 69
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031